В един от коментарите към предният ми постинг „Мое ли е МОЕТО мнение”, Мория ме  попита как постъпвам, когато мнението ми се различава от мнението на другите около мен, но по ред причини не съм в позиция да го защитавам, а се налага, пак по ред причини да се разгранича и да приема чуждото, макар и да не съм съгласен.

Това е много интересен въпрос и по тази причина реших да поръсъждаваме на тази тема.

Аз лично смятам, че собственото мнение е важно, и трябва да се отстоява, независимо от рисковете. Дори и да търпим някои неудобства от това, че се различаваме в мненито си, не бива да отстъпваме, само защото тези, на които опонираме са наши родители или началници, защото именно в различното мнение много често се крие новото начало. В историята има много такива примери, когато „различните” са били в основата на големи открития и нововъдения.

Разбира се в ежедневния живот има моменти, когато не си струва да бъдем различни и е по-добре да направим компромис, но  тези моменти не бива да оформят личността ни.

Неминуемо е мненията ни понякога  да си противоречат, защото има различни ситуации и различни гледни точки. В такива случаи не е изключено да ни обявят за лицемери, ала това не бива да ни притеснява, според мен. Защо? Защото тези, които го правят, обикновенно не оценяват достатъчно добре контекста или ситуацията и правят прибързани заключения.

Разбира се по-удобно е да пазим „low profile” т.е. да не предизвикваме конфронтация, по какъвто и да е повод. Тогава живота и кариерата ни ще бъдат по-лесни, от друга страна различното мнение може да те изстреля много на високо само за един ден (както и да те свлече на дъното ).

Така че рецепта не съществува, поне на мен не ми е известна, но едно зная със сигурност – дали ще изразиш мнението си е въпрос на личен избор, по-важното е да ИМАШ собственно мнение и да гледаш на света и на хората през СВОИТЕ очи, а не да приемаш за даденост това, което ти насажда „обществото”.